koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
30 июн. 2017 г., 11:35

Ръстът на мама 

  Поэзия » Другая
299 0 5

А на вратата някой чука

и буди дрямката поредна.

И гости ли ми идват тука

в нощта в минутата последна?

 

И стъпвам сънен аз на прага,

и виждам гледката позната:

стои на прага майка – драга,

обвита цялата в позлата.

 

Расте пред погледа ми мама

и стига чак до небесата.

И заедно със нея – двама,

немеем тук пред чудесата.

 

Ще стигна ли на ръст кат нея

и нейната душа голяма?

За мен тя беше горска фея

и по-добра от нея няма...

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??