koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
30 jun 2017, 11:35

Ръстът на мама 

  Poesía » Otra
298 0 5

А на вратата някой чука

и буди дрямката поредна.

И гости ли ми идват тука

в нощта в минутата последна?

 

И стъпвам сънен аз на прага,

и виждам гледката позната:

стои на прага майка – драга,

обвита цялата в позлата.

 

Расте пред погледа ми мама

и стига чак до небесата.

И заедно със нея – двама,

немеем тук пред чудесата.

 

Ще стигна ли на ръст кат нея

и нейната душа голяма?

За мен тя беше горска фея

и по-добра от нея няма...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??