Ще ти разкажа приказка. Не знам
дали възможно е да си я слушал.
Попаднал лъв в ловджийския капан
и го продали в цирковата трупа.
Дресирали го с болка и със глад.
Бичували с нечувана жестокост
с идея да превърнат горски цар
в една изплашена, послушна котка.
Сънувал нощем в родната савана
как вятър рошел гъстата му грива.
Събуждал се с въжета омотан и
сълзи за съдбата си проливал.
Веднъж във клетката едно мишле
се шмугнало от котка да се скрие.
За благодарност, грубото въже
със острите си зъбки то прегризало.
Лъвът си спомнил кой е нявга бил
оградата на клетката прескочил.
Заспала сила в себе си открил
и пак се върнал към живота горски.
На лъвчетата свои завещал
да уважават дребните животни.
Голям е, който повече е дал,
а ръстът се измерва със доброто…
© Дочка Василева Все права защищены