15 окт. 2016 г., 10:52
С Бога
390
1
0
На брег постлан със злато,
а над мене ято птици,
устремено към уюта.
Душата ми и тя да фръкне бляни.
Гласа ми се издига по следи им
и заглъхва.
Мълчаливо бродих по землянки,
мълчаливо ден по ден живота ме напуща.
Кутрешка смъртта ми ви се струва,
но за мене тя е най-достойна.
За инаква не бих посмяла и да моля.
а над мене ято птици,
устремено към уюта.
Душата ми и тя да фръкне бляни.
Гласа ми се издига по следи им
и заглъхва.
Мълчаливо бродих по землянки,
мълчаливо ден по ден живота ме напуща.
Кутрешка смъртта ми ви се струва,
но за мене тя е най-достойна.
За инаква не бих посмяла и да моля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Вярващата Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
