skyisthelimit (Вярващата)
8 0
15 oct 2016, 10:52  

С Бога 

  Poesía » Verso libre, Otra
392 1 0
На брег постлан със злато,
а над мене ято птици,
устремено към уюта.
Душата ми и тя да фръкне бляни.
Гласа ми се издига по следи им
и заглъхва.
Мълчаливо бродих по землянки,
мълчаливо ден по ден живота ме напуща.
Кутрешка смъртта ми ви се струва,
но за мене тя е най-достойна.
За инаква не бих посмяла и да моля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вярващата Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??