Тук

и вятърът е чужд…

Тук

и слънцето не грее…

Тук

дойдох непитан…

Тук

изтича времето през пръсти…

Защо

да съм в каторгата

до край?

Без дом,

без род,

без радост,

без себе си дори?

Животните

не търсят щастие.

Доволство – от момента,

имат.

И ще съм доволен…

Ако стана друг –

биологична форма на съществувание…

Но пречи мисълта.

И пренасочва –

нов път.

Неизвестно где.

През тихата врата,

Захлопвана отзад

завинаги…

Гост неканен

си отива.

Не иска паша,

ни гирлянди

около врата – хомот.

Отваряш…

Зад гърба ти мрак.

Насреща…

Ще видим.

Може би –

покой

в победното мълчание…