Тук
и вятърът е чужд…
Тук
и слънцето не грее…
Тук
дойдох непитан…
Тук
изтича времето през пръсти…
Защо
да съм в каторгата
до край?
Без дом,
без род,
без радост,
без себе си дори?
Животните
не търсят щастие.
Доволство – от момента,
имат.
И ще съм доволен…
Ако стана друг –
биологична форма на съществувание…
Но пречи мисълта.
И пренасочва –
нов път.
Неизвестно где.
През тихата врата,
Захлопвана отзад
завинаги…
Гост неканен
си отива.
Не иска паша,
ни гирлянди
около врата – хомот.
Отваряш…
Зад гърба ти мрак.
Насреща…
Ще видим.
Може би –
покой
в победното мълчание…
© Георги Коновски Всички права запазени