Мост, който няма отсрещен бряг,
река препускаща, отнесена в своя бяг,
ръка подадена, а няма кой да я поеме пак,
моряк изгубен в пустиня, милее за вода, спасение, знак.
Заспиваш и си унесен чак, невинност на дете,
а кошмар ти се присънва и наяве,
ножът на поредния предал в гърба ти те зове,
и усмивка бледа, но алчният отново я краде.
Просяк не е, а моли за монети,
спасение в тях и за тебе ще свети,
вдовица не е, а скърби за любов,
на колене, от земята яде хляба, макар и суров. ...