С мен си и ти, нали?
Телефонен звън…
Изтръпвам…
Отсреща на линията чувам единствено лъжи!
Обещания… Празни…Черни…
Истински сълзи!
Отлитам от света…
Отивам във нищото, съвсем сама!
Взирам се в празнотата сива,
чакаща да се всели в мен…
Говоря си със самотата,
рисуваща погледа ми сломен!
Прегръщам собствената си плът,
и мечтая… за по-добър живот!
И колко малко добри хора останаха,
които в себе си омраза не таят!
Вдишвам въздуха,
но за жалост и той е пълен с лъжи…
И боли... Боли…
Тишината прекъсвам…
Прошепвам тихо:
“Тъпча се с въздух от лъжи…”,
а в мене палитра от чувства се разлива,
и оставя петънца…
Каращи ме високо да се извися!
Ще бъда силна!
Омразата с усмивка ще убия!
Добротата в хорските очи ще върна...
И любовта ще открия!
Сега…
Чуй как след тебе крещя,
не искам с омраза да се пълниш,
нито с лъжи да се тъпчеш...
Просто те призовам -
© Усмивка Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чувствата бушуват в теб... много силен стих!
...........!!! -
Евала..Хубаво е
-
направо ми обра точките
-
Силно...много силно!!!
-
Браво!!!
-
"Тъпча се с въздух от лъжи..."....Нямам думи...Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
...като лава...поскри ме пак с тъга...
Усмихни се , Усмивка!Нищо и никога не е
изгубено завинаги...С много обич за теб.