Even.in.death (Усмивка)
110 145
5.12.2007 г., 16:22 ч.

С мен си и ти, нали? 

  Поезия
1311 0 7

Телефонен звън…

Изтръпвам…

Отсреща на линията чувам единствено лъжи!

Обещания… Празни…Черни…

Истински сълзи!

Отлитам от света…

Отивам във нищото, съвсем сама!

Взирам се в празнотата сива,

чакаща да се всели в мен…

Говоря си със самотата,

рисуваща погледа ми сломен!

Прегръщам собствената си плът,

и мечтая… за по-добър живот!

И колко малко добри хора останаха,

които в себе си омраза не таят!

Вдишвам въздуха,

но за жалост и той е пълен с лъжи…

И боли... Боли…

Тишината прекъсвам…

Прошепвам тихо:

“Тъпча се с въздух от лъжи…”,

а в мене палитра от чувства се разлива,

и оставя петънца…

Каращи ме високо да се извися!

Ще бъда силна!

Омразата с усмивка ще убия!

Добротата в хорските очи ще върна...

И любовта ще открия!

Сега…

Чуй как след тебе крещя,

не искам с омраза да се пълниш,

нито с лъжи да се тъпчеш...

Просто те призовам -

да бъдеш с мен и ти!

© Усмивка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??