Просторът ме роди от светлина,
дълго скитах в блатните усои,
с масури бранех си земя,
с меч- от орди и злокобни свои.
Узрявах- времето ми стигна,
раждах всяка капка сила,
и дълго думите пресявах-
с пАпите говорех не на сила.
Бях всичко, дето други нямат,
в робството, в предателствата в гръб
оцелявах дълго, после плаках
майчински над всеки гроб. ...