С орлите

19.06.2022 г., 0:04 ч.

Поезия

4.8 (6)

818 6 8

Просторът ме роди от светлина,
дълго скитах в блатните усои,
с масури бранех си земя,
с меч- от орди и злокобни свои.
Узрявах- времето ми стигна,
раждах всяка капка сила,
и дълго думите пресявах-
с пАпите говорех не на сила.
Бях всичко, дето други нямат,
в робството, в предателствата в гръб
оцелявах дълго, после плаках
майчински над всеки гроб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Приказки за омагьосаните царства
Беля на 50

Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...
Дъждовна мрежа

В полунощ си отиде дъжда, сви се в облака пухкав уютно. Той побърза, дори не видя, че след него пром...
Почувства ли?

Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...

Още произведения »