31 мар. 2018 г., 19:54  

С тихо творение 

  Поэзия » Другая
637 0 0

Не си тръгвай от мен, небе,

като изящен апокалипсис

отляво хиляди атоми зреят.

На гилотината на любовта

ще прогледна,

ще забравя всички мои

изрядни привички,

фантомните илюзии също.

Ще се науча да живея и без теб –

от толкова взиране нагоре

отдавна и аз се превърнах в небе.

© Десислава Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??