Не си тръгвай от мен, небе,
като изящен апокалипсис
отляво хиляди атоми зреят.
На гилотината на любовта
ще прогледна,
ще забравя всички мои
изрядни привички,
фантомните илюзии също.
Ще се науча да живея и без теб –
от толкова взиране нагоре
отдавна и аз се превърнах в небе.
© Десислава Атанасова All rights reserved.