Mar 31, 2018, 7:54 PM  

С тихо творение 

  Poetry » Other
636 0 0

Не си тръгвай от мен, небе,

като изящен апокалипсис

отляво хиляди атоми зреят.

На гилотината на любовта

ще прогледна,

ще забравя всички мои

изрядни привички,

фантомните илюзии също.

Ще се науча да живея и без теб –

от толкова взиране нагоре

отдавна и аз се превърнах в небе.

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??