dansyto (Данаил Таков)
817 3640
4 мая 2019 г., 10:01

С всеки следващ залез 

  Поэзия
257 1 8

Със всеки залез, нещо в мен умира,

отлита безвъзвратно към безкрая.

Душата ми олеквайки разбира,

че всеки следващ дъх е път към рая.

 

Животът е умиране безкрайно,

борба за блянове на ход с прибежки.

И с всеки изгрев става все по-странно,

усещането за любов със грешки.

 

Аз знам, че са проблясъци небесни,

превратностите дръзки на съдбата.

Тревожни сме, сред радости и песни,

и щастието пъпли към Голгота!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за съпричастността и добронамерените коментари! Поздрави, Ангелче13, Пепи, Ели, Васи, Краси!
  • Съжалявам за загубата ти, Дани! Силно посвещение!...Всеки ден умираме по малко, дори когато сме щастливи и радостта пред болката е жалка... утеха ли са спомените ни красиви?!?...
  • С Елка!
  • Като се замислиш, точно така е, превратностите на съдбата, любов с грешки, с всеки залез нещо умира вътре в нас...Дани, много хубав стих...и тъжен!
  • такова нещо не се преживява... с всяко изгубено скъпо нещо за сърцето ти всеки път умира и по частица от него...
    понякога така ме е яд на болката, че може да създава и красота, като твоя стих...
  • Отиде си, скъп за мен човек, Пепи! Млад, добър, прекрасен!
  • "Всеки залез е прероден изгрев" - нищо не умира ако ти самият не си се погребал вече!
  • Замислящ стих! Да, животът е вечно движение и всичко тече и се променя!
    Така е със всичко във вселената! Поздрав!
Предложения
: ??:??