4.05.2019 г., 10:01 ч.

С всеки следващ залез 

  Поезия
315 1 8
Със всеки залез, нещо в мен умира,
отлита безвъзвратно към безкрая.
Душата ми олеквайки разбира,
че всеки следващ дъх е път към рая.
Животът е умиране безкрайно,
борба за блянове на ход с прибежки.
И с всеки изгрев става все по-странно,
усещането за любов със грешки.
Аз знам, че са проблясъци небесни,
превратностите дръзки на съдбата.
Тревожни сме, сред радости и песни,
и щастието пъпли към Голгота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения
: ??:??