Накъдето и да тръгна,
миналото пак ме гони!
Миналото не ще върна,
сърцето сълзи рони!
Не желая те до мене,
изгарям изцяло за Нея!
Дадох цялото време,
не остана време да пея!
Виж пред вратата,
знаеш, че съм там!
Виж през душата,
знаеш, че съм сам!
Сам със спомени
за изминали дни!
Сълзи отронени
по нечути молби!
© Димитър Стоянов Все права защищены