11 окт. 2017 г., 01:29

Сам 

  Поэзия » Другая
499 0 1

Сам. Отново сам.

Само със пронизващата остра болка.

Знам. Това е за последно, знам,

тъга да ме обвива като облак.

 

Вали. Във мен вали.

Със капки едри и червени.

Боли. Във мен боли.

С кръвта ми капките са оцветени.

 

Вик. Болезнен вик.

И устните са ледено студени.

Миг. Последен миг.

Очите за последно се затварят уморени.

© Мирослав Драгоев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??