11.10.2017 г., 1:29 ч.
Сам
Сам. Отново сам.
Само със пронизващата остра болка.
Знам. Това е за последно, знам,
тъга да ме обвива като облак.
Вали. Във мен вали.
Със капки едри и червени.
Боли. Във мен боли.
С кръвта ми капките са оцветени.
Вик. Болезнен вик.
И устните са ледено студени.
Миг. Последен миг.
Очите за последно се затварят уморени.
Само със пронизващата остра болка.
Знам. Това е за последно, знам,
тъга да ме обвива като облак.
Вали. Във мен вали.
Със капки едри и червени.
Боли. Във мен боли.
С кръвта ми капките са оцветени.
Вик. Болезнен вик.
И устните са ледено студени.
Миг. Последен миг.
Очите за последно се затварят уморени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мирослав Драгоев Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
