Сам

11.10.2017 г., 1:29 ч.

Поезия » Друга

498 0 1

Сам. Отново сам.

Само със пронизващата остра болка.

Знам. Това е за последно, знам,

тъга да ме обвива като облак.

Вали. Във мен вали.

Със капки едри и червени.

Боли. Във мен боли.

С кръвта ми капките са оцветени.

Вик. Болезнен вик.

И устните са ледено студени.

Миг. Последен миг.

Очите за последно се затварят уморени.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-10-11T11:52:51+03:00

Много ми хареса, Мирослав! Поздрави!