Сама

4 окт. 2019 г., 00:24

Поэзия

658 0 0

Непразната утроба със съмнения,
пулсира между гъгнещите мнения...
Очите изсветляват се от взиране.
И сълзите си имат предозиране.
Очакването може да убива.
Не дойде, а вече си отиваш...
Изгнива и балконът, и пропада.
Ръката ти държи ме в тази сграда.
Обръщам се и всъщност съм сама.
Камък, като птица отлетя...

Сама

Свързани произведения

Комментарии

Предложения