Сама

4 oct 2019, 0:24

Poesía

659 0 0

Непразната утроба със съмнения,
пулсира между гъгнещите мнения...
Очите изсветляват се от взиране.
И сълзите си имат предозиране.
Очакването може да убива.
Не дойде, а вече си отиваш...
Изгнива и балконът, и пропада.
Ръката ти държи ме в тази сграда.
Обръщам се и всъщност съм сама.
Камък, като птица отлетя...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Сама

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas