21 мая 2007 г., 13:47

САМА 

  Поэзия
676 0 7
 

Останах сама в тишината,

в мислите... в покоя на душата

изрових всичко изживяно,

в емоция и лудост обладано!

Заслушах се в мислите си грешни,

вглъбих се в тях и тихичко запях...

за чувствата ми, тъй безутешни,

за онзи вечен, мътен грях!

И лутам се в противоречия -

поредните, в безкраен маратон,

а истината никой не изрече я,

дори и със последващо "пардон"!!

И все тъй отговора не намирам

на моя хаос, от въпроси сътворен,

разголвам се душевно и не спирам

да следвам пътя си трънлив, но окрилен!!...

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??