Останах сама в тишината,
в мислите... в покоя на душата
изрових всичко изживяно,
в емоция и лудост обладано!
Заслушах се в мислите си грешни,
вглъбих се в тях и тихичко запях...
за чувствата ми, тъй безутешни,
за онзи вечен, мътен грях!
И лутам се в противоречия -
поредните, в безкраен маратон,
а истината никой не изрече я,
дори и със последващо "пардон"!! ...