1 нояб. 2020 г., 12:30  

Сами творим и своя Рай... и своя ад 

  Поэзия » Философская
361 1 6

Понякога се губим сред посоките, 

които са навсякъде пред нас. 

Потъваме сред бездните, дълбоките,

забравяме и правото на глас, 

което дадено ни е с самото раждане -

Тогава сякаш губим светлината 

във някакво несвършващо пропадане, 

и дъжд вали, но няма я дъгата, 

да ни дари със свойте цветове. 

Затваряме се в себе си полека 

и губим спомена, че има и небе... 

Но има лек! Не го търси в аптека,

а в топлата усмивка на дете, 

във ароматите на вятъра, в природата, 

във песента на малкото щурче -

Така ще видиш пак доброто в хората!

 

Не се затваряй сам в безлична кула!

Не се обръщай с гръб към този свят!

Спомни си мисълта, която слагам тука -

Сами творим и своя Рай... и своя ад!...

 

21.02.2019.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??