Понякога се губим сред посоките,
които са навсякъде пред нас.
Потъваме сред бездните, дълбоките,
забравяме и правото на глас,
което дадено ни е с самото раждане -
Тогава сякаш губим светлината
във някакво несвършващо пропадане,
и дъжд вали, но няма я дъгата,
да ни дари със свойте цветове.
Затваряме се в себе си полека
и губим спомена, че има и небе...
Но има лек! Не го търси в аптека, ...