Нека всички хора да изчезнат.
Своя бяг да спре за миг Земята.
Времето внезапно да замръзне.
Да останем само аз и ти.
Под едно дърво порой внезапен
нека чувствата ни да измие,
да оголи всички наши мисли.
Да останем само аз и ти.
Нищичко значение да няма...
Никой да не търси, да не иска,
да не чака, да не ни желае...
Във дъжда пречистени и мъдри
да останем само аз и ти.
Може би тогава ще докосна
кожата ти с плахите си устни...
Ти навярно няма да се дръпнеш,
ще ме гледаш тъжно и красиво...
а дъждът завесите ще спусне.
Ще останем само аз и ти...
© Нина Чилиянска Все права защищены