Нека всички хора да изчезнат.

Своя бяг да спре за миг Земята.

Времето внезапно да замръзне.

Да останем само аз и ти.

Под едно дърво порой внезапен

нека чувствата ни да измие,

да оголи всички наши мисли.

Да останем само аз и ти.

Нищичко значение да няма...

Никой да не търси, да не иска,

да не чака, да не ни желае...

Във дъжда пречистени и мъдри

да останем само аз и ти.

Може би тогава ще докосна

кожата ти с плахите си устни...

Ти навярно няма да се дръпнеш,

ще ме гледаш тъжно и красиво...

а дъждът завесите ще спусне.

Ще останем само аз и ти...