9 мая 2010 г., 10:46

Само думи 

  Поэзия
939 1 11
По асфалта изтропаха конски копита.
Буболечка целуна стъклото неволно.
А във стаята тиха, от хората скрита,
аз лекувам със стихове душата си болна.
Само думи са уж, а ме хвърлят в дълбокото
на отдавна изстинали чувства и страсти
и денят се превръща в мечта пъстроока
по далечни посоки и бъдещи щастия.
Само думи, а пълнят живота с надежди
и даряват утеха, когато си тъжен,
а когато си слаб, е почти неизбежно
да нападаш със думи, вместо с оръжие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??