Забранено и бе да обича!
Затворена във огледален замък на мечти...
И дните и минаваха себично,
а времето ограбваше душата й...
Веднъж опитала се да избяга,
попаднала във истинския свят,
тя виждаше невзрачни хората,
защото не успяваше да се огледа в тях!
А жадно впиваха погледи във нея...
Оставаха без думи от възхита!
За тях бе по-приказна от фея,
но за името й никой така и не попита...
Не остана да живее в света на грозотата,
само образа във огледалото я правеше щастлива!
Затворена години в замъка на красотата,
само себе си намираше за истински красива...
На СУЕТАТА
© Десислава Танева Все права защищены