Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
1 янв. 2024 г., 11:37

Само веднъж 

  Поэзия
221 4 6

САМО ВЕДНЪЖ

 

Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.

На червен светофар преминава животът ми тук.

И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,

сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг.

 

Но какво е решил? Да ме смачка ли? Пълна илюзия.

Аз съм кокал. Въже. И парче необъркан чакъл.

Предпочел бих самин на врата си клупа да нахлузя.

Или просто да вия в нощта през града като вълк.

 

А когато ми свършат парите, животът и въздухът,

да си спомня в часа на смъртта, че живях друга смърт –

как жестоко от мен, нечовешки от мен се изплъзваха

радостта да съм нужен и мъката – да съм добър.

 

Накъде да вървя? Като жълти зеници на бухали

светофарите мигат и – отровна – мъглата горчи.

Как все още съм жив със надеждите свои издухани,

че животът тепърва и за мен ще разтвори очи?

 

Аз седя на бордюра, а над мене изтупва огризките

и загърбва жената заспалия в спалнята мъж.

Този скапан живот ли нарекохме, Господи, истински?

И добре, че живеем го, Господи, само веднъж!

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво и на двамата! ЧНГ!
  • Валери, като поетичен изказ стихотворението е безупречно, но толкова много мъка има в него! Желая ти през новата година освен здраве и много любов и оптимизъм. Нека чудесното ти чувство за хумор да надделява в повечето ти творби. И да нямаш повод да се чувстваш самотен и тъжен.
  • Благодаря, Таня. За съжаление, не мога да оценя превода, тъй като не знам английски език. Но жестът ти е прекрасен!
  • Велики поете, слънце на небосвода от звезди, надявам се, че ще ми простите, че си позволих да преведа част от стихотворението Ви с леки корекции на английски, просто защото то адски ме впечатли със силата на изказа, но не чак толкова с идеята си. Това е едно от най-силните Ви произведения.
    Надявам се, че преводът ми ще Ви хареса.

    Where should I go in this city - locked lunatic asylom?
    My life forever's staying on the red.
    I drag my days, while I am slowly dying,
    While someone else lives all my life instead.

    What wishes fate? - Is it just to crush me?
    Then she is falling into her own lie:
    I am a bone, a rope, a raw gravel
    I'd rather howl like wolf, than only die.

    And if I lose my health, my life, and air
    I won't remeber I lived another death,
    But all the good and evil, that I shared
    With those I loved, while taking all my breaths.
  • Това е едно от най-добрите ти за мен. Много ми харесва.
    За много години, Валери!
  • Няма такава поезия!
Предложения
: ??:??