Само веднъж
САМО ВЕДНЪЖ
Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг.
Но какво е решил? Да ме смачка ли? Пълна илюзия.
Аз съм кокал. Въже. И парче необъркан чакъл.
Предпочел бих самин на врата си клупа да нахлузя.
Или просто да вия в нощта през града като вълк.
А когато ми свършат парите, животът и въздухът,
да си спомня в часа на смъртта, че живях друга смърт –
как жестоко от мен, нечовешки от мен се изплъзваха
радостта да съм нужен и мъката – да съм добър.
Накъде да вървя? Като жълти зеници на бухали
светофарите мигат и – отровна – мъглата горчи.
Как все още съм жив със надеждите свои издухани,
че животът тепърва и за мен ще разтвори очи?
Аз седя на бордюра, а над мене изтупва огризките
и загърбва жената заспалия в спалнята мъж.
Този скапан живот ли нарекохме, Господи, истински?
И добре, че живеем го, Господи, само веднъж!
© Валери Станков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво и на двамата! ЧНГ!
-
Валери, като поетичен изказ стихотворението е безупречно, но толкова много мъка има в него! Желая ти през новата година освен здраве и много любов и оптимизъм. Нека чудесното ти чувство за хумор да надделява в повечето ти творби. И да нямаш повод да се чувстваш самотен и тъжен.
-
Благодаря, Таня. За съжаление, не мога да оценя превода, тъй като не знам английски език. Но жестът ти е прекрасен!
-
Велики поете, слънце на небосвода от звезди, надявам се, че ще ми простите, че си позволих да преведа част от стихотворението Ви с леки корекции на английски, просто защото то адски ме впечатли със силата на изказа, но не чак толкова с идеята си. Това е едно от най-силните Ви произведения.
Надявам се, че преводът ми ще Ви хареса.
Where should I go in this city - locked lunatic asylom?
My life forever's staying on the red.
I drag my days, while I am slowly dying,
While someone else lives all my life instead.
What wishes fate? - Is it just to crush me?
Then she is falling into her own lie:
I am a bone, a rope, a raw gravel
I'd rather howl like wolf, than only die.
And if I lose my health, my life, and air
I won't remeber I lived another death,
But all the good and evil, that I shared
With those I loved, while taking all my breaths. -
Това е едно от най-добрите ти за мен. Много ми харесва.
За много години, Валери! -
Няма такава поезия!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
