Умората в очите ми се скрива,
снежинки из косите ми танцуват,
а казваш, че онази самодива
отново с вятъра лудува.
Пак с нежни тънки пръсти те докосва
и с устни огнени пожари пали,
изпепелява с погледа си, омагьосва,
танцува със невидими воали.
Не виждаш ли - годините отлитат
и тази самодива е заминала,
но пръстите ти в моите се вплитат
и ми рисуват чувства неизстинали. ...