4 dic 2013, 15:22

Самодивски размисли 

  Poesía » De amor
743 0 3

Умората в очите ми се скрива,

снежинки из косите ми танцуват,

а казваш, че онази самодива

отново с вятъра лудува.

 

Пак с нежни тънки пръсти те докосва

и с устни огнени пожари пали,

изпепелява с погледа си, омагьосва,

танцува със невидими воали.

 

Не виждаш ли - годините отлитат

и тази самодива е заминала,

но пръстите ти в моите се вплитат

и ми рисуват чувства неизстинали.

 

Стисни за миг очи - да помечтаем.

Аз просто ще извикам "Време, стой!"

Пък може тайнството да разгадаем,

ако измолим мъничък престой.

© Адриана Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • о, и аз писах за самодиви. Но докато му дойде времето тук, ще минат месеци.
  • Благодаря, Лора!
  • ИСТИНСКА КРАСОТА!!!!!Толкова много ми хареса!!!!Толкова нежност, чистота, талант, свобода и ИСТИНСА ЛЮБОВ идва оттам!!!!!!БРАВО!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!
    Пожелавам ти вечна любов!!!!!
    Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ и УВАЖЕНИЯ!!!!!!!!
Propuestas
: ??:??