Самота

15 мая 2008 г., 15:12

Поэзия » Другая

576 0 1

Самотата е като проклятие - злокобна,
което влиза във ранимата душа
и човърка раната прободна,
направена от нашата съдба.
Самотата, като зла прокоба
се надвесва над душата
и изпълва я със зла тегоба,
разяждаща я във недрата.
Самотата е тишина гробовна,
обхванала душата във ужасен плен.
Тя е и сълза отровна,
извираща от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Предложения