15 may 2008, 15:12

Самота 

  Poesía » Otra
575 0 1
Самотата е като проклятие - злокобна,
което влиза във ранимата душа
и човърка раната прободна,
направена от нашата съдба.
Самотата, като зла прокоба
се надвесва над душата
и изпълва я със зла тегоба,
разяждаща я във недрата.
Самотата е тишина гробовна,
обхванала душата във ужасен плен.
Тя е и сълза отровна,
извираща от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Александров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??