sanibani (Анка Александрова)
39 9
12 янв. 2010 г., 14:15

Самота 

  Поэзия » Пейзажная
648 0 2

Самотна е чайката в простора,

политнала над морските вълни,

и чувствам как във мен се взира,

защо ли и двете сме сами.


И морският бряг е самотен,

обгърнат от сиви мъгли,

вълните със трясък се гонят

по пътя безкраен

на сините морски дълбини.


И кораб самотен по тях се люлее,

запътен незнайно къде,

бели платна в мъглата разперил,

с надежда

за вятър попътен и ясно небе.


© Анка Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??