KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
22 нояб. 2017 г., 01:59

Самота 

  Поэзия » Свободный стих
571 0 4

Самотата във мен се всели

и се вплита все по-навътре в душата

как да повярвам в нечии чужди лъжи

когато раздадох любов, а получих омраза...

 

Самотата е тежка и зла

няма огън в душата и песен

всяка сутрин се будя и тихо рева

че те няма до мен...

 

Самотата е в нас и в душите ни

колко ще струва да кажеш на някого просто... ОБИЧАМ ТЕ

тези думички жарки ще стоплят гърдите ни

и ще ги кажем само за миг....

© Борислав тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за кометарите момичета
  • Нищо не струва да кажеш "Обичам те", но трябва наистина да го чувстваш. С Албенка. Поздрави и от мен!
  • Докосващи стихове, Бориславе!... Поздрави!
  • Толкова си прав! Нищо не струва да го кажеш. Мнозина мислят, че се подразбират, но не е така! Друго си е да се чуят! Обичта не е даденост!
Предложения
: ??:??