22.11.2017 г., 1:59 ч.

Самота 

  Поезия » Свободен стих
673 0 4
Самотата във мен се всели
и се вплита все по-навътре в душата
как да повярвам в нечии чужди лъжи
когато раздадох любов, а получих омраза...
Самотата е тежка и зла
няма огън в душата и песен
всяка сутрин се будя и тихо рева
че те няма до мен...
Самотата е в нас и в душите ни
колко ще струва да кажеш на някого просто... ОБИЧАМ ТЕ
тези думички жарки ще стоплят гърдите ни
и ще ги кажем само за миг....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??