Violet_86 (Виолета)
227 4885
30 апр. 2024 г., 10:10

Самота 

  Поэзия
359 4 8

Самотата се пръсна сред хората,
зажадняла за блудни слова. 
И отричана, бедна и молеща,
тя сърцата ни подло скова. 

 

Все се крие... Потайно излиза. 
Не очаква, че всъщност – стърчи. 
Синевата безкръвно пронизва
с острието на хладни лъжи. 

 

Ти... Тръгни си. Вземи тишината. 
Прегърни я... Извиках ви мим. 
Не желая да бъда остатък...
на мълчания, скрити под грим.

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??