Самота

30 abr 2024, 10:10

Poesía

341 4 8

Самотата се пръсна сред хората,
зажадняла за блудни слова.
И отричана, бедна и молеща,
тя сърцата ни подло скова.

Все се крие... Потайно излиза.
Не очаква, че всъщност – стърчи.
Синевата безкръвно пронизва
с острието на хладни лъжи.

Ти... Тръгни си. Вземи тишината.
Прегърни я... Извиках ви мим.
Не желая да бъда остатък...
на мълчания, скрити под грим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Violet_86 (Виолета)

2024-05-01T09:56:27+03:00

Радвам се, че сте ме разбрали. Весели празници на всички и живи и здрави бъдете.
valcanyon (Валентин Миленов)

2024-05-01T09:28:25+03:00

Хубаво е
Ivita_Mirianova (Ивита)

2024-04-30T22:55:41+03:00

"Самотата се пръсна сред хората,
зажадняла за блудни слова..."💡
Боже, колко си права!
Вили!
Скитницa

2024-04-30T22:43:04+03:00

Вили, хубаво е...
svetlitschka (Светличка)

2024-04-30T21:45:31+03:00

Така познато чувство, Вили. А толкова хора наоколо.
mislitel (Георги Каменов)

2024-04-30T15:52:29+03:00

Силно, като вик в тишината.
Поздравявам те.
Violet_86 (Виолета)

2024-04-30T12:04:45+03:00

Благодаря ви, момичета! Светли празници на всички пожелавам.
Петя_Ап

2024-04-30T10:19:56+03:00

Хубаво!