Самота

28 февр. 2025 г., 16:35

Поэзия

123 7 20

Само тя неизменно остава –
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата,
в спомени, скрити в мъгли,
шепне безмълвно в душата,
стъпва по крехки следи,
Хората идват, отминават,
любовта като вятър рои,
но самотата – тя не предава,
не обещава, нито боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Предложения