Feb 28, 2025, 4:35 PM

Самота 

  Poetry
125 7 20
Само тя неизменно остава –
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата,
в спомени, скрити в мъгли,
шепне безмълвно в душата,
стъпва по крехки следи,
Хората идват, отминават,
любовта като вятър рои,
но самотата – тя не предава,
не обещава, нито боли. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??