Самота

14 мая 2007 г., 23:27

Поэзия

5.0 / 5

1044 0 9

Не искам вечно да съм сам -
в безпътица животът ми минава
и като вятър разпилян,
ще свърши във мечти за слава.
Денят, безизразен и сив,
завършва в кръчмата с ракия -
болезнен начин, може би,
в пиянство сълзите да скрия.
А вечер щом се прибера -
измъчен, беден и безличен,
в миг чувствам цялата тъга
от порите ми как се стича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Слънчеви тайни
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
Блеск

Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »