Самота

14.05.2007 г., 23:27 ч.

Поезия

5.0 / 5

1042 0 9

Не искам вечно да съм сам -
в безпътица животът ми минава
и като вятър разпилян,
ще свърши във мечти за слава.
Денят, безизразен и сив,
завършва в кръчмата с ракия -
болезнен начин, може би,
в пиянство сълзите да скрия.
А вечер щом се прибера -
измъчен, беден и безличен,
в миг чувствам цялата тъга
от порите ми как се стича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Колелото на съдбата
Grand-mère

част от мен си е отишла с теб другата те чака ......
Намерих те

Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината – на цигулка,...
Ковачът на лунния сърп

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Още произведения »