21 дек. 2022 г., 15:01

Самотата 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
403 0 8
В болка дните отлитат,
пълна с тъга е душата,
никоя жена не ме обича,
измъчва ме самотата!
Като в затвор съм аз,
стар ерген ще остана,
от антарктичен мраз
душата ми е скована!
Не живея истински, а тлея,
пламъкът мъждука едвам,
затова скръбна песен пея,
че до сетен дъх ще бъда сам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Все права защищены

Предложения
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »