24 мар. 2006 г., 19:02

* * *(самотен съм) 

  Поэзия
1185 0 9
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава
студен бетон и пръски от дъжда,
на мълниите синята жарава
наместо обич... Сипкава ръжда
във шепите след влагата остава...
И в моите очи сега личи
ръждата на печалните октави
звучали в мене ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Предложения
: ??:??