Весан (Ангел Веселинов)
529 763
24.03.2006 г., 19:02 ч.

* * *(самотен съм) 

  Поезия
1136 0 9
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава
студен бетон и пръски от дъжда,
на мълниите синята жарава
наместо обич... Сипкава ръжда
във шепите след влагата остава...
И в моите очи сега личи
ръждата на печалните октави
звучали в мене
с вятъра студен.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав тъжен стих! Поздрави!
  • Много е хубаво!!!
  • И в моите очи сега личи
    ръждата на печалните октави
    ще се отмие в мен
    и ще ме заличи. - Нещо такова за край. Слушащият /четящият/ най-добре запомня края. Само той е без рима. Ако желаеш, разбира се, поправи си го. Иначе 6!6!6!
  • Определено ми допада начина , по който пишеш !
  • Харесва ми!
    "на мълниите синята жарава
    наместо обич... Сипкава ръжда"
    Поздравления!!!
  • Благодаря Ви! До онзи ден не знаех, че съществува такъв сайт. Радвам се на приема!
  • НМного е хубаво. И аз се включвам в поздравленията!
  • Харесва ми !
  • стахотен стих,може само да опиташ да избегнеш повторението на "небето"...
Предложения
: ??:??