11 окт. 2006 г., 16:10

Самотна... 

  Поэзия
688 0 1

В пуста стая ме пронизва

вика на тежка самота,

сред четири стени усещам

как въздиша и немее тя.

 

Сред четири стени съзирам

образа и спомена за теб,

глух защо оставаш, мили,

със сърце потънало във лед.

 

А моето със празни, тихи вопли,

погълнато от минало и студ,

сърце от жажда безконечна,

в ръцете вече е на друг.                                                              

© Антоанета Тонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??