Самотна...

11.10.2006 г., 16:10 ч.

Поезия

709 0 1

В пуста стая ме пронизва

вика на тежка самота,

сред четири стени усещам

как въздиша и немее тя.

Сред четири стени съзирам

образа и спомена за теб,

глух защо оставаш, мили,

със сърце потънало във лед.

А моето със празни, тихи вопли,

погълнато от минало и студ,

сърце от жажда безконечна,

в ръцете вече е на друг.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.