16 авг. 2017 г., 06:56  

Самотна до доказване на обратното 

  Поэзия
619 9 0
Бездомно ми е. Някакво самотно.
Приличам на затворник в междуредие.
А думите, с престорена грамотност,
оказват ми последната си преданост,
и слагат въпросителната в края
на отговор, роден от неизвестности.
Стихът ми по презумпция е стряскащ:
„Остана ли ми нещо за живеене”.
Свидетел е перото ми, и знае
за старите неточности по темата.
Пледирам, че това ми е вината,
и дългове просрочени – за вземане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Все права защищены

Предложения
: ??:??